Постинг
24.12.2013 09:46 -
Ведите - свещените текстове на Индия
Какво е “свещен текст”?
Какво представляват свещените писания в хиндуизма? А какво изобщо е свещен текст? Когато използваме този термин, имаме предвид написани текстове. Написаните текстове обикновено са част от кумулативна религиозна традиция, “същината’ на дадена религия. В много случаи обаче, и особено в Индия, оригиналните свещени текстове не са били текстове изобщо, а учения, предавани устно от учител на ученик. Но дори тези предавани устно учения са част от една събирателна традиция и макар някога да се е считало за малко идиотско те да бъдат записвани като текст, днес почти всички свещени текствое са в писмена форма. Имайки този факт предвид, някой би поспорил доколко един такъв текст е по-различен от някой съвременен вестник или роман. Разликата е, че древните текствое са свещени, а вестниците и романите –са част от светския живот.
Кое прави тези текстове свещени? Съдържанието им? Свещеността на учителя, който някога е изговорил тези думи? Отговорът на този въпрос може би е отговор и на въпроса за онова, което е в основата на всяка религия—вярата. Вярата на читателя е онова, което прави един текст свещен. Човек чете вестник в едно състояние на ума и в съвсем друго свещените текствое. Друг човек може да чете свешените текстове и за него те да са само литература, но да нямат свещен смисъл. Така че, всичко е във вярата, а когато достатъчно много читатели считат даден текст за свещен, той се утвърждава във времето като такъв. Нищо не става без вяра. ШРУТИ ВЕДИТЕ
Съществуват достатъчно доказателства, че индийската, гръцката, римската и изобщо цялата пред-христианска религия имат един общ произход—арийското наследство. Те са от един и същ тип, макар да са интерпретирани по различен начин. Големият принос на ариойците за Индия е бил техният език—санскрит, и техните най-древни писания—Ведите. Думата “веда” идва от санскритския корен vid—”знам”. С две думи, Ведите са онова, което арийците са знаели по онова време. Както вече казахме, “писания” е твърде условно, защото в ранните арийски традиции всичко—и знанието—се е предавало от уиста на уста, а за ришите—хиндуистките мъдреци - се казва, че “чували” Ведите. Те не са ги чували в истинския смисъл, а по-скоро са имали в себе си нещо,което ги е карало да умуват над различни неща и после да предават изводите си на други. Така е възникнала устната традиция на Ведите. Затова тя е наречена “Шрути Веда” - “онова, което е чуто”. Шрути-традицията се нарича още и apaurusheya. Purusha е човек, paurusheyaозначава “създадено от човек”, а “а” означава—”несъздадено от човек”, т.е. създадено от Бог. Днес, тази шрути-традиция се появява под формата на четирите Веди—Риг Веда, Сама Веда, Яджур Веда и Атарва Веда. Тези четири Веди по-късно били разделени на четири под-категории, известни като “клонове”: самхити, брамани, араняки и упанишади. Самхитите са различни химни, прославящи най-разнообразни божества, като отригинално те не са включвали “съвременните” хиндуистки божества като Рама, Кришна или Шива. Първоначалните божества на Шрути ведите са били Агни, Индра, Варуна, Митра, Сома и Рудрите, както и още много божества, непознати за съвременния хиндуизъм. Повечето от тези древни божества са били “божества на природата”, така че самхитите в тяхна чест са били за дъжд, храна и плодородие. Тези химни са били използвани по време на разнообразни ритуали в чест на божествата, а Браманите са писанията, в които се описват тези ритуали. Браманите са доста технически ‘книжки’,в които са изредени различните предмети, необходими за извършването на този или онзи ритуал и слагат началото на хиндуистката теологическа мисъл. Араняките са следващата разновидност на ведите. “Араня” означава “гора”, а “араняка” буквално—”в гората”. Те продължават положените теологически основи на ранните веди, но стигат малко по-далеч като развиват теологията на древните арийци и така полагат основите на Упанишадите. Тъй като идеите от Араняките довибат зряла форма в Упанишадите, то и те са най-известните сред всички Веди. Упанишадите имат формата на диалози между учител и ученик и са първите теологически дискусии в хиндуистката традиция. В тях се дискутира върху въпроси като: “Какво е Бог?”, “Какво е душа?”, “Каква е същността на действителността?”, “Какво е смърт? “ и други подобни. В различни източници се цитира различен брой на съществуващите Упанишади, но днес се счита, че те са 10-13, като известният учител Шанкара е коментирал 10 от тях. Упанишадите наистина си заслужават да бъдат изчетени, защото те си остават едни от най-подробните и дълбокомислени теологически и философкси трудове, известни изобщо.
СМРИТИ ВЕДИ Хиндуизмът разглежда времето като редуващи се цикли, известни като юги. Днес, ние живеем в т.нар. Кали-юга. Това е периодът на духовна тъмнина, невежество и унищожение. Казват, че в началото на Кали-юга живял един мъдрец—Вияса, който можел да вижда в бъдещето. Той предсказал падналото състояние на човечеството, неговите намалени духовни възможности, къс живот и страдания и затова записал Ведите. Освен това, Вияса осъзнал, че такова човечество, с такова ниво на съзнание, няма да разбере Шрути Ведите и има необходимост от по-опростен техен вариант. Създаденото от Вияса често се нарича “петата Веда” - т.е. всичко, написано скед първите четири. Тази нова фаза в хиндуистката традиция е известна като “Смрити Веда” и се описва като paurusheya—създадена от човек. “Смрити” буквално означава “припомнена”, но по-добър начин да се разголежда Смрити Веда е като нещо, създадено от човека. Смрити Веда е веда за Кали-юга и включва двете епически поеми “Махабхарата” и “Рамаяна”, както и множеството “Пурани”, които оформят основата на съвременния хиндуизъм. Човекът, съставил тези съвременни веди е известен като Веда Вияса, но тъй като “вияса” означава просто “съставител”, спори се дали е бил един човек или е имало няколко вияси. По принцип се счита, че има само един Вияса. “Махабхарата” е историята на древна Индия от началото на Кали-юга и популярната “Багават Гита” (песента на Бог) е част от нея. “Рамаяна” е другата епическа поема, която разказва историята на Хануман и Рама, две от най-популярните божества на съвременна Индия.
Колкото до Пураните, това са колекции от истории за богове, мъдреци и царе, заедно с генеалогията на цели царски фамилии. “Пурана” означава “древен, стар” и така тези истории са много стари. Пураните включват и истории за създаването на света, унищожението, както и истории от различни юги. Традицията споменава 18 Пурани, от които най-известни са “Бхагавата”, “Вишну”, “Шива”, “Сканда” и “Гаруда” пурани. Макар да има допълнителни, по-малки Пурани, те не са известни и двете поеми, заедно с тези 18 Пурани съставят основата на съвременния хиндуизъм. От тях пък, “Бхагават Гита” е най-често четената и тя е и най-значимата от теологическа гледна точка. “махабхарата” също е добре позната, но е толкова обемна—почти десет пъти по-голяма от “Илиадата” и “Одисея” взети заедно, че е почти непосилна за изчитане. Тъй като тя описва и унищожителна война, повечето индийци се боят да държат “Махабхарата” в дома си. Хората не искат война в къщите си. Така накратко, Шрути и Смрити Ведите съставят шастра—свещените писания на хиндуизма.
Ирина Б.
Какво представляват свещените писания в хиндуизма? А какво изобщо е свещен текст? Когато използваме този термин, имаме предвид написани текстове. Написаните текстове обикновено са част от кумулативна религиозна традиция, “същината’ на дадена религия. В много случаи обаче, и особено в Индия, оригиналните свещени текстове не са били текстове изобщо, а учения, предавани устно от учител на ученик. Но дори тези предавани устно учения са част от една събирателна традиция и макар някога да се е считало за малко идиотско те да бъдат записвани като текст, днес почти всички свещени текствое са в писмена форма. Имайки този факт предвид, някой би поспорил доколко един такъв текст е по-различен от някой съвременен вестник или роман. Разликата е, че древните текствое са свещени, а вестниците и романите –са част от светския живот.
Кое прави тези текстове свещени? Съдържанието им? Свещеността на учителя, който някога е изговорил тези думи? Отговорът на този въпрос може би е отговор и на въпроса за онова, което е в основата на всяка религия—вярата. Вярата на читателя е онова, което прави един текст свещен. Човек чете вестник в едно състояние на ума и в съвсем друго свещените текствое. Друг човек може да чете свешените текстове и за него те да са само литература, но да нямат свещен смисъл. Така че, всичко е във вярата, а когато достатъчно много читатели считат даден текст за свещен, той се утвърждава във времето като такъв. Нищо не става без вяра. ШРУТИ ВЕДИТЕ
Съществуват достатъчно доказателства, че индийската, гръцката, римската и изобщо цялата пред-христианска религия имат един общ произход—арийското наследство. Те са от един и същ тип, макар да са интерпретирани по различен начин. Големият принос на ариойците за Индия е бил техният език—санскрит, и техните най-древни писания—Ведите. Думата “веда” идва от санскритския корен vid—”знам”. С две думи, Ведите са онова, което арийците са знаели по онова време. Както вече казахме, “писания” е твърде условно, защото в ранните арийски традиции всичко—и знанието—се е предавало от уиста на уста, а за ришите—хиндуистките мъдреци - се казва, че “чували” Ведите. Те не са ги чували в истинския смисъл, а по-скоро са имали в себе си нещо,което ги е карало да умуват над различни неща и после да предават изводите си на други. Така е възникнала устната традиция на Ведите. Затова тя е наречена “Шрути Веда” - “онова, което е чуто”. Шрути-традицията се нарича още и apaurusheya. Purusha е човек, paurusheyaозначава “създадено от човек”, а “а” означава—”несъздадено от човек”, т.е. създадено от Бог. Днес, тази шрути-традиция се появява под формата на четирите Веди—Риг Веда, Сама Веда, Яджур Веда и Атарва Веда. Тези четири Веди по-късно били разделени на четири под-категории, известни като “клонове”: самхити, брамани, араняки и упанишади. Самхитите са различни химни, прославящи най-разнообразни божества, като отригинално те не са включвали “съвременните” хиндуистки божества като Рама, Кришна или Шива. Първоначалните божества на Шрути ведите са били Агни, Индра, Варуна, Митра, Сома и Рудрите, както и още много божества, непознати за съвременния хиндуизъм. Повечето от тези древни божества са били “божества на природата”, така че самхитите в тяхна чест са били за дъжд, храна и плодородие. Тези химни са били използвани по време на разнообразни ритуали в чест на божествата, а Браманите са писанията, в които се описват тези ритуали. Браманите са доста технически ‘книжки’,в които са изредени различните предмети, необходими за извършването на този или онзи ритуал и слагат началото на хиндуистката теологическа мисъл. Араняките са следващата разновидност на ведите. “Араня” означава “гора”, а “араняка” буквално—”в гората”. Те продължават положените теологически основи на ранните веди, но стигат малко по-далеч като развиват теологията на древните арийци и така полагат основите на Упанишадите. Тъй като идеите от Араняките довибат зряла форма в Упанишадите, то и те са най-известните сред всички Веди. Упанишадите имат формата на диалози между учител и ученик и са първите теологически дискусии в хиндуистката традиция. В тях се дискутира върху въпроси като: “Какво е Бог?”, “Какво е душа?”, “Каква е същността на действителността?”, “Какво е смърт? “ и други подобни. В различни източници се цитира различен брой на съществуващите Упанишади, но днес се счита, че те са 10-13, като известният учител Шанкара е коментирал 10 от тях. Упанишадите наистина си заслужават да бъдат изчетени, защото те си остават едни от най-подробните и дълбокомислени теологически и философкси трудове, известни изобщо.
СМРИТИ ВЕДИ Хиндуизмът разглежда времето като редуващи се цикли, известни като юги. Днес, ние живеем в т.нар. Кали-юга. Това е периодът на духовна тъмнина, невежество и унищожение. Казват, че в началото на Кали-юга живял един мъдрец—Вияса, който можел да вижда в бъдещето. Той предсказал падналото състояние на човечеството, неговите намалени духовни възможности, къс живот и страдания и затова записал Ведите. Освен това, Вияса осъзнал, че такова човечество, с такова ниво на съзнание, няма да разбере Шрути Ведите и има необходимост от по-опростен техен вариант. Създаденото от Вияса често се нарича “петата Веда” - т.е. всичко, написано скед първите четири. Тази нова фаза в хиндуистката традиция е известна като “Смрити Веда” и се описва като paurusheya—създадена от човек. “Смрити” буквално означава “припомнена”, но по-добър начин да се разголежда Смрити Веда е като нещо, създадено от човека. Смрити Веда е веда за Кали-юга и включва двете епически поеми “Махабхарата” и “Рамаяна”, както и множеството “Пурани”, които оформят основата на съвременния хиндуизъм. Човекът, съставил тези съвременни веди е известен като Веда Вияса, но тъй като “вияса” означава просто “съставител”, спори се дали е бил един човек или е имало няколко вияси. По принцип се счита, че има само един Вияса. “Махабхарата” е историята на древна Индия от началото на Кали-юга и популярната “Багават Гита” (песента на Бог) е част от нея. “Рамаяна” е другата епическа поема, която разказва историята на Хануман и Рама, две от най-популярните божества на съвременна Индия.
Колкото до Пураните, това са колекции от истории за богове, мъдреци и царе, заедно с генеалогията на цели царски фамилии. “Пурана” означава “древен, стар” и така тези истории са много стари. Пураните включват и истории за създаването на света, унищожението, както и истории от различни юги. Традицията споменава 18 Пурани, от които най-известни са “Бхагавата”, “Вишну”, “Шива”, “Сканда” и “Гаруда” пурани. Макар да има допълнителни, по-малки Пурани, те не са известни и двете поеми, заедно с тези 18 Пурани съставят основата на съвременния хиндуизъм. От тях пък, “Бхагават Гита” е най-често четената и тя е и най-значимата от теологическа гледна точка. “махабхарата” също е добре позната, но е толкова обемна—почти десет пъти по-голяма от “Илиадата” и “Одисея” взети заедно, че е почти непосилна за изчитане. Тъй като тя описва и унищожителна война, повечето индийци се боят да държат “Махабхарата” в дома си. Хората не искат война в къщите си. Така накратко, Шрути и Смрити Ведите съставят шастра—свещените писания на хиндуизма.
Ирина Б.
ОСЕМТЕ МОЗЪКА НА ЧОВЕКА или Роботи ли см...
Людмила Живкова и влиянието на източните...
Йога и медитация в гр. Долни Дъбник, Лев...
Людмила Живкова и влиянието на източните...
Йога и медитация в гр. Долни Дъбник, Лев...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1
Архив
